|
|
 Актуално 20:01 |
|
|
ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ - АВГУСТ 1877 Г. |
Боевете на Шипка на 19-26 август 1877 г. са решаващи в борбата за Шипченския проход по времето на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
След боевете край Стара и Нова Загора и село Калитиново, централната османска армия с командващ Сюлейман паша - 1838-1892 г., се насочва към Стара планина. Целта на Сюлейман паша е край Плевен и четириъгълника Русе-Шумен-Варна-Силистра да се съедини с османските части. Централната армия се състои от 27 хиляди войници, 48 табура - батальона, 16 ескадрона и 48 оръдия. На 20 август армията се насочва към Шипченския проход; тя се разделя на три колони - първа, с командващ Реджеп паша, настъпва по линията Шипка-връх Малък Бедек-връх Свети Никола и нанася главния удар; втората колона с командир Шакир паша настъпва по линията село Шипка-връх Свети Никола и нанася спомагателния удар; третата колона е резервна. Планът на османската армия предвижда фронтален удар срещу руската отбрана.
За отбраната на Шипченския проход е сформиран Шипченският отряд, с командир командващият Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов - 1831-1912 г. Шипченският отряд се състои от 7500 войници и 27 оръдия.
Шипченският отряд включва част от Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински - 36-и пехотен орловски полк, Българското опълчение - първа, втора, трета, четвърта и пета опълченска дружина, и 35-и пехотен брянски полк.
Отбраната е разделена на: предна позиция - южна, връх Свети Никола-Орлово гнездо, с командир полковник Михаил Толстой; главна позиция на три сектора - източен, западен и северен, с командири полковник Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович; общ резерв в седловината между връх Свети Никола и връх Шипка. Четири батареи подготвят артилерийската поддръжка: от изток на запад - Централна, Малката и Стоманената батарея; от север - Кръглата батарея.
На 19 август става ясно, че Централната османска армия се съсредоточава при град Казанлък и има действия край град Елена.
Силите на Южния руски отряд, основно осми армейски корпус, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, са насочени за защита на Твърдишкия и Хаинкьойския проход, тъй като се смята, че оттам ще минат османските сили.
На 20 август генерал Столетов разбира турския замисъл и изпраща на генерал-лейтенант Радецки тревожна телеграма, в която пише, че корпусът на Сюлейман паша се намира на осем версти от Шипка и че силите на неприятеля са огромни. Към Шипченския проход с ускорен марш се насочват подкрепления, на които са нужни три дни, за да пристигнат.
На 21 август започват героичните боеве за Шипченския проход.
Боят на 21 август
През нощта частите на Реджеп паша се придвижват към връх Малък Бедек и около седем часа отблъскват руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към осем часа сутринта османците атакуват руските позиции на връх Свети Никола, нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.
Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд - три роти орловци и осем опълченски роти. Около девет часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Пашата нарушава заповедта да води само демонстративен огън и атакува фронтално първата руска позиция в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османските части се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Полевият щаб на Руската армия изпраща тревожно съобщение до всичките части, в което събщава за атаката на османците и критичната обстановка. В съобщението се настоява частите на осми армейски корпус да бъдат изпратени като подкрепление и да се движат максимално бързо.
Около 13 часа частите на Реджеп паша предприемат четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление - 35-и брянски пехотен полк с командир полковник Александър Липински, който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага камъни и дървета. Генерал-лейтенант Радецки заявява на военния кореспондент на френския вестник „L'Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:
"Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни."
В 18 часа защитниците на прохода са издържали на османските нападения и атаките са прекратени. Османците са заели изгодни позиции за атака на следващия ден - връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.
На 22 август - затишие
На 22 август Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака, той организира разузнаване и разработва план за действия през следващия ден. Инженерните части подготвят заетите изходни позиции, монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до осем оръдия.
Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка.
23 август - решителният бой
В четири часа сутринта започват турските атаки, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува връх Узункуш и връг Кючюк Йешилтепе. Частите на Салих паша атакуват връх Свети Никола, а общият резерв - връх Акри Джебел. Около девет часа Вейсел паша изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всичките турски атаки са отбити.
Към 16 часа обстановката става критична; османските части завземат връх Кючюк Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван.
Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючюк Йешилтепе се възприема от отделни командири като разрешено отстъпление. Но катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войници спира отстъплението в района на Кръглата батарея; полковник Де Прерадович задържа състава на Кръглата батарея; майор Чиляев връща опълченците на източните позиции; щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на Централната батарея, а доктор Константин Везенков - старши лекар на Българското опълчение, организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат.
Към 17,30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войници на артилерийски коне от 16-и Стрелкови батальон в четвърта Стрелкова бригада, с командир генерал-майор Адам Цвецински. До 18 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от 36-и орловнски и 35-и брянски пехотен полк и превзема връх Кючюк Йешилтепе. Пристига и втора Стрелкова бригада от 14-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са стабилизирани и към 22 часа решителният бой затихва по цялата фронтова линия. Сюлейман паша пише до Главната квартира:
"Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение..."
В телеграма до началника на полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки генерал Столетов пише:
"Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек..." И настоява да се наградят, "както е установено за частите от войските на нашата армия".
Боят на 24 август
Сутринта на 24 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подразделения, до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант Ф. Радецки, командир на Южния отряд. Има намерението да атакува височините, заети от османците. Сюлейман паша подновява атаките, чиято главна цел е техният тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. 12-и стрелкови батальон с командващ майор Климович отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша атакува позициите на връх Свети Никола с ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. 36-и орловски пехотен полк го отблъсква.
Най-ожесточеното сражение е от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. 16-и стрелкови батальон с командир подполковник Ходяков отстоява връх Кючюк Йешилтепе. На връх Узункуш е ранен командирът на 16-а пехотна дивизия генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването й е поето от генерал-майор Михаил Петрушевски.
Около 14 часа подполковник Ходяков атакува неуспешно връх Йешилтепе. В сраженията участват 1000 цивилни жители на град Габрово, изпратени от позициите на генерал-лейтенант Виктор Кренке. Военният кореспондент на английския вестник "Дейли Нюз" Арчибалд Форбс споменава с възторг за българските опълченци и подвига на габровци пред руския дипломат граф Н. Игнатиев.
Към 22 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.
Боевете на 25-26 август
На 25 август съставът на Шипченския отряд е прегрупиран. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С пристигналия 53-ти волински пехотен полк руските сили стигат до 14 217 войници и 44 оръдия. Планът предвижда изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около седем часа колоната на подполковник Липински - 35-и брянски, 56-и житомирски и 54-ти подолски пехотен полк, овладява връх Йешил тепе. Атакува в движение връх Акри Джебел, но е отбита от силите на Вейсел паша. Частите на Шакир бей без успех контраатакуват връх Йешилтепе. В престрелка на връх Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор В. Дерожински.
На 26 август частите на Шакир паша подновяват настъплението срещу връх Йешилтепе. Руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощени и преминават към отбрана.
Завършва шестдневната битка за Шипченския проход.
|
| 26 Август 17, 20:01
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
