| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Актуално 17:05 |
|
|
ЕДИН ЯПОНСКИ САМУРАЙ В БОЕВЕТЕ КРАЙ ПЛЕВЕН |
На редутите край Плевен турските войници призовавали Аллах на помощ, молели го да ги спаси от яростта на „дявола с тесни очи”, който не знаел пощада в ръкопашния бой и сечал глави наляво и надясно със странна дълга сабя, която не приличала на руските клинкове. В редовете на руската армия, която се сражавала край Плевен през 1877 г., действително се биел един японски офицер, който всявал ужас сред османците с отчаяната си храбност. Той бил истински самурай. Командирът на пехотен взвод барон Ямадзава Каран бил японски дворянин, чиито прадеди се сражавали под различни знамеа още в годините на прочутата Война между враждуващите Провинции през 16 век.
Как се оказал японецът пред стените на Плевен?
И то начело на взвод руски пехотинци? Преди службата си при Царя Освободител – Александър Втори, самураят Каран участвал в толкова приключения, че те даже не можели да се съберат в цял романтичен трилър.
Баронът се родил през 1846 г. в префектурата Кагошима, провинция Сацума. Кланът му принадлежал към сацумските воини, които имали висок боен дух и свято пазели традициите на прадедите си, за които най-голямата ценност била да загинат на бойното поле за някоя благородна цел. Когато през 60-те години на 19 век Япония започнала постепенно да се отказва от самурайските ценности и да строи буржоазен строй, самураите от Сацума се възпротивили на императорската политика. Избухнало въстание. Сред последните воини идеалисти, които живеели с традициите на миналото, се оказал и младият Ямадзава Каран – последният самурай.
Новата армия, създадена по европейски образец, разгромила въстанието в провинция Сацума. Ямадзава се възползвал от шанса да се устрои на служба в новата японска армия, където бързо стигнал до чин капитан. В началото на 70-те години участвал в потушаването на демонстрации на самураи. В боевете баронът се проявил като опитен и дисциплиниран войник. Ноп рез 1871 г. решил да се откаже от военната служба и заминал за САЩ, където започнал да изучава животновъдство. Но от него на излязъл фермер, той се върнал в японската армия и получил чин майор, след това – подполковник. През 1874 г. бил изпратен във Франция като военен наблюдател. Пътят на военния дипломат довел барона в свитата на Александър Втори в качеството му на японски военен аташе. Руският цар не останал в столицата, когато армията му се сражавала на Балканите. Японският офицер получил ауденция при царя, който се съгласил да го зачисли в руската армия с правата на поручик, командир на пехотен взвод. Така японецът се оказал сред бойците от Западния отряд, който обсадил Плевен. Самураят се биел в предните редици, участвал в престрелки с башибозуците, сечал османците, когато руската армия атакувала крепостта. Веднъж с шепа войници му се наложило да отбие няколко атаки на превъзхождащите турски сили; въпреки че бил ранен, успял да задържи позицията до пристигането на подкреплението. За подвига си край Плевен баронът бил награден с руския орден „Свети Владимир”, четвърта степен и с румънския „Дунавски кръст”. Когато след войната японецът се върнал в родината си, императорът удостоил храбрия воин с почетния „Орден на Хризантемата”.
В Япония службата на барона се развила благоприятно. След 1880 г. той командвал трети пехотен полк, след това – един от полковете на гвардейската японска пехота. През пролетта на 1885 г. станал генерал-майор. Около 1895 г. Ямадзава, вече като генерал-лейтенант, командвал пета пехотна дивизия. Начело на бойната част той се бил с китайската армия по времето на войната между Япония и Китай през 1894-1895 г. Ямадзава починар през 1897 г. на 51 години.
|
| 10 Ноември 15, 17:05
|
|
СПИСАНИЕ "КОМАНДОС" - специални части, шпионаж, оръжие, охрана 
